27.03.2012 г., 6:01

Любов силна

1K 0 1

Любов силна

 

Любовта се събуди в мен за нов живот,

след което настана истински възторг.

Това чувство го вече бях забравил,

кой ми го бе тъй направил.

 

Видях го това аз тъй силно,

в един човек тъй обширно.

Дали го заслужава той аз не знам,

но бях готов за него всичко да си дам.

 

Бях готов за него да скоча с парашут

и да поема по всякакъв нелек маршрут.

Бях готов всичко, каквото ми каже, аз да сторя

и за него лично, ожесточено да се боря.

 

Тъй силно умея аз да обичам,

тъй бавно в душите надничам.

В сърцето ми сега цари топлина,

съзнанието вижда таз красота.

 

Но оказа се любов една сляпа

и целия ме силно захапа.

Нямаше начин да я аз изгоня,

та тя бе облечена в железна броня.

 

Може би за него не си заслужава,

но любовта си силно тъй продължава.

На сърцето да се заповядва не може,

дори да го силно торнадо размаже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението.Приемам го като много ценен съвет.Съвсем отскоро се опитвам да създавам,тепърва прохождам в поезията.Вярвам в себе си,ще полагам старание и съм сигурен,че постепенно стиховете ми ще станат добри.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...