27.03.2012 г., 6:01

Любов силна

1K 0 1

Любов силна

 

Любовта се събуди в мен за нов живот,

след което настана истински възторг.

Това чувство го вече бях забравил,

кой ми го бе тъй направил.

 

Видях го това аз тъй силно,

в един човек тъй обширно.

Дали го заслужава той аз не знам,

но бях готов за него всичко да си дам.

 

Бях готов за него да скоча с парашут

и да поема по всякакъв нелек маршрут.

Бях готов всичко, каквото ми каже, аз да сторя

и за него лично, ожесточено да се боря.

 

Тъй силно умея аз да обичам,

тъй бавно в душите надничам.

В сърцето ми сега цари топлина,

съзнанието вижда таз красота.

 

Но оказа се любов една сляпа

и целия ме силно захапа.

Нямаше начин да я аз изгоня,

та тя бе облечена в железна броня.

 

Може би за него не си заслужава,

но любовта си силно тъй продължава.

На сърцето да се заповядва не може,

дори да го силно торнадо размаже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението.Приемам го като много ценен съвет.Съвсем отскоро се опитвам да създавам,тепърва прохождам в поезията.Вярвам в себе си,ще полагам старание и съм сигурен,че постепенно стиховете ми ще станат добри.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...