21.01.2020 г., 8:13

Любов със Съдбата

769 0 1

Сред нощ е. Някой чука на вратата.

Отворих, а отвън стоеше тя.

Усмихна се: това съм аз, съдбата.

Човече! Аз съм твоята съдба!

 

Погледнах я-красавица от класа!

Очи, гърди и мамещи бедра!

Като, че беше от различна раса!

Откъде ли тука бе дошла?

 

Поканих я. Приседна на дивана.

Налях по чашка за добре дошла.

За ръката после тя ме хвана

и ме целуна тъй, уста в уста!

 

Прегърнах я. Не исках да я пусна!

Докоснах с устни нейните гърди.

Една въздишка само тя изпусна,

след туй в ръцете ми се укроти.

 

Любихме се цяла нощ, накрая

тя си тръгна още във зори

със целувка но къде,не зная!

Може би ще дойде? Може би?

 

20.01.2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...