Любов със Съдбата
Сред нощ е. Някой чука на вратата.
Отворих, а отвън стоеше тя.
Усмихна се: това съм аз, съдбата.
Човече! Аз съм твоята съдба!
Погледнах я-красавица от класа!
Очи, гърди и мамещи бедра!
Като, че беше от различна раса!
Откъде ли тука бе дошла?
Поканих я. Приседна на дивана.
Налях по чашка за добре дошла.
За ръката после тя ме хвана
и ме целуна тъй, уста в уста!
Прегърнах я. Не исках да я пусна!
Докоснах с устни нейните гърди.
Една въздишка само тя изпусна,
след туй в ръцете ми се укроти.
Любихме се цяла нощ, накрая
тя си тръгна още във зори
със целувка но къде,не зная!
Може би ще дойде? Може би?
20.01.2020 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
