Любов със Съдбата
Сред нощ е. Някой чука на вратата.
Отворих, а отвън стоеше тя.
Усмихна се: това съм аз, съдбата.
Човече! Аз съм твоята съдба!
Погледнах я-красавица от класа!
Очи, гърди и мамещи бедра!
Като, че беше от различна раса!
Откъде ли тука бе дошла?
Поканих я. Приседна на дивана.
Налях по чашка за добре дошла.
За ръката после тя ме хвана
и ме целуна тъй, уста в уста!
Прегърнах я. Не исках да я пусна!
Докоснах с устни нейните гърди.
Една въздишка само тя изпусна,
след туй в ръцете ми се укроти.
Любихме се цяла нощ, накрая
тя си тръгна още във зори
със целувка но къде,не зная!
Може би ще дойде? Може би?
20.01.2020 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
