Сред нощ е. Някой чука на вратата.

Отворих, а отвън стоеше тя.

Усмихна се: това съм аз, съдбата.

Човече! Аз съм твоята съдба!

Погледнах я-красавица от класа!

Очи, гърди и мамещи бедра!

Като, че беше от различна раса!

Откъде ли тука бе дошла?

Поканих я. Приседна на дивана.

Налях по чашка за добре дошла.

За ръката после тя ме хвана

и ме целуна тъй, уста в уста!

Прегърнах я. Не исках да я пусна!

Докоснах с устни нейните гърди.

Една въздишка само тя изпусна,

след туй в ръцете ми се укроти.

Любихме се цяла нощ, накрая

тя си тръгна още във зори

със целувка но къде,не зная!

Може би ще дойде? Може би?

20.01.2020 г.