Любов, в душата, с топлина
Любов дълбоко замразена
не се запазва, губи чар.
В леда, без аромат, е тленна,
студът е неин господар.
Любов, макар и натъжена,
е огнен цвят и светъл дар.
От вярата си нажежена
очаква жив и нов пожар.
Любов на мраз не се предава,
че дойде ли пак пролетта -
тя в блян последен се стопява.
Любов, в душата, с топлина
лелея аз... жарей мечта
с надеждата за бъднина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
