Като поетична душа си безбрежно,
сбрало всички нюанси на синьо...
Ех, море, завладяваш толкова нежно!
Как успяваш – неусетно, невинно?!
Отмиваш старателно тихо, следите
слънчеви –тлееща жарка пътека,
силует на кораб се слива с вълните,
желаеш на всички, нощта да е лека...
Флиртуваш насаме изкусно с Луната,
вред разпуснала сребристи коси –
разказваш за своите тайни в недрата,
нашепваш в простора "Красива си!" ...