Любовен блян
Гушнал съм възглавницата - като мен самотна,
мислейки как тя можеше да бъдеш ти,
как можеше с теб да направиме нощта страхотна,
а след това до мене кротко да зспиш.
И така с мислите си аз заспивам,
но и в съня ми пак си влязла ти.
Усещам как влюбено аз теб сънувам,
теб, погледа блестящ и прекрасните коси.
Жената в теб ме кара да мечтая,
как някой ден до мене ще стои.
Жената, за която аз гадая
желае ли с мен любов да сподели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Тарлев Всички права запазени
