Гушнал съм възглавницата - като мен самотна,
мислейки как тя можеше да бъдеш ти,
как можеше с теб да направиме нощта страхотна,
а след това до мене кротко да зспиш.
И така с мислите си аз заспивам,
но и в съня ми пак си влязла ти.
Усещам как влюбено аз теб сънувам,
теб, погледа блестящ и прекрасните коси.
Жената в теб ме кара да мечтая,
как някой ден до мене ще стои.
Жената, за която аз гадая
желае ли с мен любов да сподели.
© Иван Тарлев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
