Любовен етюд
Бистро̀. За двама маса. Соната за клавир.
За него леден джин. Тя с искрящо
в чашата мерло...Чистокръвен еликсир...
На перваза зад стъклото ляга мракът син.
Той нахлупил шапката до вѐжди ...
Опасен. Дързък. Тихо мислите му стъпват,
зад очите му - стаени са надежди.
Под ризата му бяла мускулите тръпнат.
С погледът на хищник бавно я обгръща -
косата светла мед - една изящна рамка,
бяла шия, царствена глава, ваеща я рокля
и тънка, смъкната по рамото презрамка.
Чашите звънят. Стаен въпрос. Мотив.
Прецизен и умел. Струните напипва.
Потъва във очите. Момент до болката красив.
Дланта целува. Къса бента. И виното кипва.
Подава ѝ ръка и булевардът ги поглъща.
Паважите изтръпват от копнеж. Вали. Вали.
Надежди. Кестени. Следи. И пак вали.
Въздишка на дантела. И такси.
***
Тази нощ той ще пие от устните ѝ вино.
Тя до голо ще съблече всички надежди.
Ще бъде диво, както не е било...
Тази нощ само очите са нежни.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
