Любовен манастир
Обичам те без ревност – вярвай ми...
и да си имаш някой – нямай грижи,
щом с друг си – явно съм сгрешил.
Изгубили сме вътрешната близост.
И с него да си тръгнеш - е добро,
защото ще си може би щастлива.
Не мога да те вържа за легло.
Робиня да си ми – не ти отива.
Доверието се гради живот...
но някъде в проблемите - изчезва.
Ако в сърцето ти е вече той,
не трябва ти назад и да поглеждаш.
Ще те запазя с жадни спомени...
в музея на сърцето - моя Лувър;
очите ти, красивите коси...
душата в тялото ти – нежно чудо.
Дано е по-добър от мен, по-мил,
не те цених и днес това ме мъчи.
Жената е любовен манастир -
без вяра и молитва - си отлъчен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
