14.06.2011 г., 20:18

Любовен облог

1.6K 1 16

Гледаш ме жадно, с ангелски очи,

но че си дявол, отдалече си личи,

искаш да ме имаш  за ден, за два,

но знай, не се играе със любовта,

дори и да не вярваш, ще те победя,

защото съм достойна на Ева дъщеря.

Щом ме прегърнат твоите ръце,

пожар бял ще пламне в твоето сърце,

всичко минало ще изпепели,

ден и нощ ще тичаш, луд по мене ти,

ще взривя съня ти с гладни мечти,

по вода ще ходиш, но жаден все ще си.

Нехайно хвърляш зара, ези или тура,

но ще съжаляваш много след това,

нищо, че имам ангелско лице,

сто дяволи танцуват в моето сърце,

аз мога да бъда по-ниска от тревата,

но мога да летя и високо в небесата.

Ще те омагьосам с билки и треви,

откраднати от градината на самодиви зли,

любовната им сила ще те превърне в роб,

белегът от нея ще носиш чак до гроб,

от сладката отрова много ще горчи,

искаш ли ме още, добре си помисли...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, мила Дора!
  • Горкият човечец, направила си го на пух и прах - ами къде ще ходи да не те иска, знае ли какво му се пише ...
  • Благодаря, Ирена!
    Радвам се, че прочете и коментира
    стиха ми, пожелавам ти красиво
    сбъднати мечти, съдбата щедро да ти
    дари! Бъди щастлива!
  • Хеееей,страхотно,усмихна ме,и аз искам така да го кажа...Поздрави!
  • Благодаря, Огнян!
    Пожелавам ти много любов, много усмивки
    и само сбъднати мечти да има винаги в
    живота ти! БЪДИ ЩАСТЛИВ!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...