15.02.2016 г., 18:21

Любовен пейзаж

675 0 0

Любовен пейзаж – легенда

 

… а той – атлетичен, развит хармонично,

със слънчев загар. Характер – себичен.

Издънка от древните скити и гети,

умирал под чужди и свои сюжети.

 

Със тяло калено във пушек от кедър,

съдружник и верен другар с протеина,

на спомени той е препълнен и щедър.

Младежът си има и своя доктрина:

 

Самичък катери без страх до върха.

И вярва, че времето прави коняка.

И дълго под сянката – там под дъба –

топи без лъчите тъгата си, някак.

 

… а тя – елегантна, в жакет „а ла франка“.

С параболи вити на тънка фиданка.

С рубинени устни – тъга под коприна –

с баланс на танини и с дъх на къпина.

 

Но… вихър извили небесните сили.

Душите им пуснали в слънчев вираж.

Там слели ведно и тъгата стопили.

Мавруд със Мерло – любовен пейзаж.

 

Николай Начев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...