Feb 15, 2016, 6:21 PM

Любовен пейзаж

  Poetry » Love
676 0 0

Любовен пейзаж – легенда

 

… а той – атлетичен, развит хармонично,

със слънчев загар. Характер – себичен.

Издънка от древните скити и гети,

умирал под чужди и свои сюжети.

 

Със тяло калено във пушек от кедър,

съдружник и верен другар с протеина,

на спомени той е препълнен и щедър.

Младежът си има и своя доктрина:

 

Самичък катери без страх до върха.

И вярва, че времето прави коняка.

И дълго под сянката – там под дъба –

топи без лъчите тъгата си, някак.

 

… а тя – елегантна, в жакет „а ла франка“.

С параболи вити на тънка фиданка.

С рубинени устни – тъга под коприна –

с баланс на танини и с дъх на къпина.

 

Но… вихър извили небесните сили.

Душите им пуснали в слънчев вираж.

Там слели ведно и тъгата стопили.

Мавруд със Мерло – любовен пейзаж.

 

Николай Начев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Начев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...