21.06.2023 г., 0:01

Любовен романс

723 0 0

    Видях те.

Ти беше тайнствения мъж в който докосна сърцето ми - нарекох те романс на изкуството.

  Ти не бе видение, а истински.

Беше галантен, мил и внимателен към мен .

   Хармонията ни бе да запазим сърцата си за нас двамата.

Ти ме докосна внимателно, а аз ти казах ,, обичам те ,,.

Тихо е, а прашинки от брега на морето ни заливаха с  детски плач.

Обичам устните, който парят по мен.

 

Обичам когато ме рисуваш с думи.

 

Обичам те, защото крехкото ти аз ме кара да настрана по теб. 

Искам да съм естествена за теб.

Искам да усетиш, че съм копринена жена за теб.

Липсва ми нежния ти смях на моето ухо.

Искам да чувам как ми викаш тихо мило.

Влезли ми духом я тялото ми, а аз оставих душата да мисли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...