Видях те.

Ти беше тайнствения мъж в който докосна сърцето ми - нарекох те романс на изкуството.

  Ти не бе видение, а истински.

Беше галантен, мил и внимателен към мен .

   Хармонията ни бе да запазим сърцата си за нас двамата.

Ти ме докосна внимателно, а аз ти казах ,, обичам те ,,.

Тихо е, а прашинки от брега на морето ни заливаха с  детски плач.

Обичам устните, който парят по мен.

Обичам когато ме рисуваш с думи.

Обичам те, защото крехкото ти аз ме кара да настрана по теб. 

Искам да съм естествена за теб.

Искам да усетиш, че съм копринена жена за теб.

Липсва ми нежния ти смях на моето ухо.

Искам да чувам как ми викаш тихо мило.

Влезли ми духом я тялото ми, а аз оставих душата да мисли.