Jun 21, 2023, 12:01 AM

Любовен романс

  Poetry » Love
724 0 0

    Видях те.

Ти беше тайнствения мъж в който докосна сърцето ми - нарекох те романс на изкуството.

  Ти не бе видение, а истински.

Беше галантен, мил и внимателен към мен .

   Хармонията ни бе да запазим сърцата си за нас двамата.

Ти ме докосна внимателно, а аз ти казах ,, обичам те ,,.

Тихо е, а прашинки от брега на морето ни заливаха с  детски плач.

Обичам устните, който парят по мен.

 

Обичам когато ме рисуваш с думи.

 

Обичам те, защото крехкото ти аз ме кара да настрана по теб. 

Искам да съм естествена за теб.

Искам да усетиш, че съм копринена жена за теб.

Липсва ми нежния ти смях на моето ухо.

Искам да чувам как ми викаш тихо мило.

Влезли ми духом я тялото ми, а аз оставих душата да мисли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...