Любовен вик
Ти стоеше до морето,
гледаше го през плащта,
лъч се спусна от небето
и погали те в нощта.
Звездите те погледнаха за миг
и съчувстват ти сега,
ти разнесе този вик,
за да те чуе любовта.
Аз разбрах веднага,
че за него викаш ти,
ти остана на брега,
за да дочакаш любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Диманов Всички права запазени