(На Т.)
Налей ми! Нека да е двойно. Днес
ще пия за изгубените си любови,
за тия, дето ме дариха със копнеж,
и за другите, които ме отровиха…
За първата, която дълго ме боля,
но с много зор - преболедувах…
Той – мъж на трийсет и една,
а аз момиче, което се страхува.
Втората, години след това дойде,
нанесе се в дома ми като хищник.
Заключи ме без въздух, без небе,
а после се измъкна скришно…
Сипи, де! Дай бутилката насам,
тази нощ по мъжки ще наливам…
За третата ли? Третата, не знам…
Все още по вените ми се разлива.
Третата, най-много ми тежи –
нахално дръзка, ала невъзможна!
За малко взех я и не съжалих -
(не бих могла да съжаля, о Боже!)
Налей ми! Нека да е двойно, пак,
утре ще му мисля как ще оцелея!
От махмурлука не изпитвам страх,
страх ме е единствено да изтрезнея.
http://www.youtube.com/watch?v=8SbUC-UaAxE
© Сияна Георгиева Всички права запазени