19.05.2009 г., 6:05

Любовна анамнеза

1.1K 0 26

Невроните сгърчени - 

шокова сладост,

надземно пулсират

... усещане – радост,

със лупинг от страст - 

нереално красив,

политаш аксонно –

ужасно щастлив...

 

И сякаш си вестник -

от вятъра взет,

хвърчащ безполезно,

във унес превзет

и миг безметежен

разкъсва крилата,

когато погледнеш,

отгоре  земята...

 

... над тялото свое - 

ауро-балонно,

съвсем несъзнателно,

се рееш нагонно...

във гърлото

само сърцето умира,

то в погледа

страшно тревожно прозира...

 

Безмълвен оставаш - 

коремът е свит,

когато я срещнеш,

със поглед открит.

Любов безобразна!!!

Нали ти е ясно?!

Когато си влюбен –

небето е тясно!!!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И леко и нежно се стеле стиха ти ! ...А мен ми иде да литна когато съм влюбена ....даже ми се вижда всичко още по-широко ..не само небето ..но ...явно е въпрос на възприятия !
  • Страхотно, Нели, пак дръпна дявола за опашката... в хубавия смисъл, разбира се. Поздрави
  • Димов, очакването е добро начало...

    Белла, Мария, Сашо
    Поздрави..Кога за последно небето ...
    .....отесня за сърцето???
  • Интересно и оригинално!
    Поздрави Нели!
  • Ти, Нели, може би си права...
    И, Господинова, аз не оспорвам ваще мисли.
    Ала сърцето уморено се надява,
    че някоя сама ще влезе в мойте мисли.

    Ако потърся я - ще я намеря.
    Въображението доста е богато.
    Ала за "истинската" трябва да се чака,
    че инак ще затъна пак във блато...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...