May 19, 2009, 6:05 AM

Любовна анамнеза

  Poetry » Love
1.1K 0 26

Невроните сгърчени - 

шокова сладост,

надземно пулсират

... усещане – радост,

със лупинг от страст - 

нереално красив,

политаш аксонно –

ужасно щастлив...

 

И сякаш си вестник -

от вятъра взет,

хвърчащ безполезно,

във унес превзет

и миг безметежен

разкъсва крилата,

когато погледнеш,

отгоре  земята...

 

... над тялото свое - 

ауро-балонно,

съвсем несъзнателно,

се рееш нагонно...

във гърлото

само сърцето умира,

то в погледа

страшно тревожно прозира...

 

Безмълвен оставаш - 

коремът е свит,

когато я срещнеш,

със поглед открит.

Любов безобразна!!!

Нали ти е ясно?!

Когато си влюбен –

небето е тясно!!!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И леко и нежно се стеле стиха ти ! ...А мен ми иде да литна когато съм влюбена ....даже ми се вижда всичко още по-широко ..не само небето ..но ...явно е въпрос на възприятия !
  • Страхотно, Нели, пак дръпна дявола за опашката... в хубавия смисъл, разбира се. Поздрави
  • Димов, очакването е добро начало...

    Белла, Мария, Сашо
    Поздрави..Кога за последно небето ...
    .....отесня за сърцето???
  • Интересно и оригинално!
    Поздрави Нели!
  • Ти, Нели, може би си права...
    И, Господинова, аз не оспорвам ваще мисли.
    Ала сърцето уморено се надява,
    че някоя сама ще влезе в мойте мисли.

    Ако потърся я - ще я намеря.
    Въображението доста е богато.
    Ала за "истинската" трябва да се чака,
    че инак ще затъна пак във блато...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...