7.02.2020 г., 10:22  

Любовна история

924 2 15

Време за четене, намиране на кусури

и (не)разбиране - час и половина.

.....



Нормално е богатите да плачат!

Естествено - те плачат за пари,

но някога, под сенките на здрача

и тях в гърдите силно ги боли:

 

Раденко, бе месар от памтивека.

С милиони, от онези времена.

Но без да иска, влюби се човека

в красива, леко палава жена!

 

А Радка... бе известна поетеса!

Освен това обичаше гурме -

в Раденко незабавно се нанесе

с голямо, невъзпитано дете!

 

Пък Радко, бе дете и половина,

отдавна бе завършил осми клас.

Мечтаеше на топло да замине,

да бъде пушилист във Хондурас.

 

И в къщата с металната оградка

започна монотонна веселба.

Със стихчета на палавата Радка,

Раденко пак щастливo заживя.

 

Той готвеше с месо на поразия,

купуваше с пари, какво ли не!

За него, Радка беше - Мама мия!

А Радко - много хубаво момче!

 

Започна да издава стихосбирки.

Прочу се в поетичните среди!

До Радка, на лиричните й сбирки

с поетите набързо се сближи.

 

Но лятото - по родните трапези

говеждото за ден поевтиня.

И рейтингът на всички месорези

се срина под критичните нива.

 

Раденко, се уплаши в тази криза

и почна тихомълком да пести.

Но Радка - от дома му се изниза,

със Радко си замина на зори.

 

Банално бе, Раденко да заплаче,

макар да му напираха сълзи!

От болка - сред усоите на здрача,

на Радка, пожела да отмъсти!

 

Прилъга я със скъпичко уиски

и с прясна, чисто телешка кайма.

Цял бут й обеща - ако поиска

да бъдат само двама през нощта!

 

И Радка, като истинска принцеса,

не искаща да стъпва на пазар,

нормално си подгони интереса,

завърна се при дашния месар.

 

Раденко... я очакваше със скара,

нарязал бе и конския суджук.

Уискито бе кацнало на бара

до пръстенче с огромен изумруд.

 

Покани я да пийнат на балкона.

Там, Чиваса за миг се изпари,

но точно сред разгара на купона,

Раденко, за момент се извини:

 

Помоли за внимание - за кратко.

Надигна пълна чаша със вода

и клекна на терасата пред Радка,

в ръката си със брачната халка.

 

А Радка, зяпна сляпо изумруда,

и без да се замисли каза: - Да!

Заскача край Раденко, като луда

със пръстенче на лявата ръка!

 

И в този миг, Раденко се усмихна,

изправи се на здравия балкон.

Надигна си уискито - притихнал,

и без да повишава ръст и тон,

 

отвори пред прехласнатата Радка,

вратата към съседните гори!

Изгони я - в отсрещната палатка!

По този начин той си отмъсти!

....

 

Нормално е... богатите да плачат!

Естествено, че плачат за пари!

Раденко, след раздялата обаче,

за пръстенчето - хич не го боли!


 

 

 

Юри 

Йовев

Февруари

2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елка! 😊😊😊
  • Е, хубав подарък на изпроводяк! Поздрави, Юри!
  • Ангелче! 😊
    Аз отдавна чакам Радка
    да й връча изумруд.
    Тя пък в моята палатка
    да положи малко труд!
  • Благодаря, Гавраиле! 😊 Аман от тея Радки! 😊
  • Отива си Радка,
    Раденко с нова
    захватка...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...