Дори когато зимен вятър
обрули твоите мечти –
Кажи на глас че ме обичаш
И пролет в теб ще разцъфти
Земята цялата ще стане
един огромен портокал
От времето на Клеопатра
И може би на Ханибал
Кажи ми пак че ме обичаш
Кажи ми го със искрен глас
дори когато се заричаш
да скъсаш всичко между нас
Денят ми превърни в корида
Нощта ми – на кафе с каймак
додето пак при тебе ида
с последния бургаски влак
Брегът край фара ще се пръска
от ревност обич и сълзи
макар че с вехта вратовръзка
денят ще почне да пълзи
Прибоят ще си хване влака
И пак нощта ще замълчи
та Лунната соната в мрака
от облаците – да звучи
© Георги Ревов Всички права запазени