Дори когато зимен вятър
                          обрули твоите мечти –
                          Кажи на глас че ме обичаш
                          И пролет в теб ще разцъфти

                          Земята цялата ще стане
                          един огромен портокал
                          От времето на Клеопатра
                          И може би на Ханибал

                          Кажи ми пак че ме обичаш
                          Кажи ми го със искрен глас
                          дори когато се заричаш
                          да скъсаш всичко между нас

                          Денят ми превърни в корида
                          Нощта ми – на кафе с каймак
                          додето пак при тебе ида
                          с последния бургаски влак

                          Брегът край фара ще се пръска
                          от ревност обич и сълзи
                          макар че с вехта вратовръзка
                          денят ще почне да пълзи

                          Прибоят ще си хване влака
                          И пак нощта ще замълчи
                          та Лунната соната в мрака
                          от облаците – да звучи