17.06.2008 г., 12:53

Любовна магия

827 0 2
Господи, колко нещастна си ти!
За малко спри,
назад не се обръщай!
Нима не виждаш сред хиляди звезди?
За теб не беше той, помни!

Господи, колко красива си ти!
Лицето ти в сълзи блести.
А той продължава да те наранява,
ти отказваш да повярваш
и адът продължава.

Преброй ти седем звезди!
Брой ги всяка нощ,
през седем дни.
После в леглото си хладно се отпусни,
заспи!
И избраният за теб ще се яви.

По есенните улици тръгни!
Сред багрите на радостта го потърси!
Не се отчайвай, ти търси!
За теб определен е и ще се яви.

Вярваш ли, че ще го разпознаеш?
Той те чака, ти не знаеш!
Потопила си се в нещастието си и самотата,
а той стои и те чака сред тълпата.

Помни!
Седем са звездите.
Седем ще броиш и дните.
Легни, заспи и очите на съзнанието си отвори!
Той чака с нетърпение...
Да се появи.

Душата му сред хиляди ще те познае.
Да те направи щастлива ще мечтае.
Света в краката ти ще сложи,
звезда на твое име ще предложи.

Седем са звезди,
седем са и дни.
Любовта те чака,
той ще се яви.

Любовна магия това е.
От древните траки се знае.
Колобър древен ми я разказа,
как да бъда щастлива ми каза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Но знам,- принц
    едничък и самотен
    на път поел е той широк
    при теб ще дойде скоро нощем
    сам него го изпраща Бог.
  • Всяка нощ броя звезди...
    И винаги той ми се явява...
    Просто не знаех, че е магия...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...