Любовна мъка 1
душата ми тлее и страда.
От мига на нашата раздяла
в мрак се обви душата ми цяла.
Болка и мъка ме разкъсва,
усещам сърцето ми да се пръсва.
А как бе като приказка отначало
и ти бях отдал сърцето си цяло,
за теб на всичко бях готов,
сърцето ми бе изпълнено с любов.
Но всичко кратко се оказа.
О! Господи, защо така ме наказа
и любовта бе победена от омраза.
Сега стоя си сам в тъмната стая,
от живота вече нищо не желая.
Сърцето ми с болка се обръща,
сега с друг си в бащината къща,
в този труден миг те придружава
и в мъката те утешава.
А помниш ли с тебе как
със смях разкъсвахме този мрак,
един към друг бяхме мили, грижливи,
как във всеки миг бяхме щастливи
и не вярвах, че ще дойде този ден,
да си щастлива далеч от мен.
При мен да се върнеш не желаеш
и дали ме обичаш - не знаеш,
по този начин рана в сърцето ми дълбаеш.
Сърцето ми е в ръцете ти, знай!
И те моля на страданието ми сложи край!
Ако решиш, любовта си ми покажи,
ако пък не, сърцето ми унищожи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Стефанов Всички права запазени