3.10.2016 г., 17:24

Любовна мъка

555 0 0

Любовта ни се преплита ще,

съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!

 

Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",

на себе си повтарях го безрезервно,

но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно.

 

Как сияеха очите ни, как не слизаха усмивките от лицата ни, колко много се обичаха телата ни, колко влюбени бяха сърцата ни.

 

И сякаш всичко се превърна в прах, щом ,,сбогом" казах ти аз. 

Ти и дума не продума, нито  действие ме върна.

Сама останах аз, а ти в кого си влюбен сега? Игра на чувства стана нащо-превърнах се в разбита сянка, а ти?

 

Когато те отпращах... да се върнеш се надявах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н. З. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...