Oct 3, 2016, 5:24 PM

Любовна мъка

  Poetry » Love
556 0 0

Любовта ни се преплита ще,

съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!

 

Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",

на себе си повтарях го безрезервно,

но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно.

 

Как сияеха очите ни, как не слизаха усмивките от лицата ни, колко много се обичаха телата ни, колко влюбени бяха сърцата ни.

 

И сякаш всичко се превърна в прах, щом ,,сбогом" казах ти аз. 

Ти и дума не продума, нито  действие ме върна.

Сама останах аз, а ти в кого си влюбен сега? Игра на чувства стана нащо-превърнах се в разбита сянка, а ти?

 

Когато те отпращах... да се върнеш се надявах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Н. З. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...