Любовна приказка
ЛЮБОВНА ПРИКАЗКА
Веднъж в пролуките на фарса и на скуката
метнах сетрето на всички поети
и хукнах в просторите да сбирам звезди.
А там, между хората, гледам – събираш и ти:
само по нощничка, в плетена кошничка
с пръстчета нежни много прилежно
редиш ги една по една.
А по косата ти, буйна от вятъра,
бавно се сцежда зряла и пищна луна.
И преди да я втасам, пришпорих Пегаса,
та вдигна се прах от звезди.
Протегнах перцето, ти се хвана и ето
вече двама в небето блажени летим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
