30.01.2020 г., 11:00

Любовна размисъл

1.1K 0 0

Как да кажа, на приятелството да?
Като толкова те обичам.
Дори небето се разпра,
когато името ти аз изричам.

Гледаш ме едно красиво.
Приятелско дори.
Едно така, малко закачливо,
а мен, душата ме боли.

Две граници да пазя.
Приятелство, любов,
не мога да се справя,
Животът е така суров.

Узари денят ми,
с твоята умивка.
Превзе, дори умът ми.
Ах, тази твоя усмивка.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...