30.01.2020 г., 11:00

Любовна размисъл

1.1K 0 0

Как да кажа, на приятелството да?
Като толкова те обичам.
Дори небето се разпра,
когато името ти аз изричам.

Гледаш ме едно красиво.
Приятелско дори.
Едно така, малко закачливо,
а мен, душата ме боли.

Две граници да пазя.
Приятелство, любов,
не мога да се справя,
Животът е така суров.

Узари денят ми,
с твоята умивка.
Превзе, дори умът ми.
Ах, тази твоя усмивка.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...