Любовна размисъл

Как да кажа, на приятелството да?
Като толкова те обичам.
Дори небето се разпра,
когато името ти аз изричам.

Гледаш ме едно красиво.
Приятелско дори.
Едно така, малко закачливо,
а мен, душата ме боли.

Две граници да пазя.
Приятелство, любов,
не мога да се справя,
Животът е така суров.

Узари денят ми,
с твоята умивка.
Превзе, дори умът ми.
Ах, тази твоя усмивка.....