Любовна стихия
Любовта, която ти ми даде,
не бе спокойна,
беше земетръс.
Със нея аз летях с крила на птица
и реех се във синьото небе,
а после много отвисоко падах
и се заравях долу във пръстта.
Тя беше ураган, помитащ всичко.
След туй избухваше като вулкан.
И с лава огнена опожаряваше,
но никога спокойно с теб не бе.
Със теб се чувствах в рая, после в ада.
Но никога във златната среда.
Със полюсни емоции ме завладяваше
и въпреки това ТЯ оцеля.
Издигна се от пепелта
кат ФЕНИКС,
разпери бляскавите си крила
и днес за лошите и хубавите мигове
в живота ми
аз искрено на теб благодаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
