аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
Nov 20, 2007, 12:06 PM

Любовна стихия 

  Poetry » Love
956 0 18

Любовта, която ти ми даде,

не бе спокойна,

беше земетръс.

Със нея аз летях с крила на птица

и реех се във синьото небе,

а после много отвисоко падах

и се заравях долу във пръстта.

 

 

Тя беше ураган, помитащ всичко.

След туй избухваше като вулкан.

И с лава огнена опожаряваше,

но никога спокойно с теб не бе.

 

 

Със теб се чувствах в рая, после в ада.

Но никога във златната среда.

Със полюсни емоции ме завладяваше

и въпреки това ТЯ оцеля.

 

 

Издигна  се от пепелта

кат ФЕНИКС,

разпери бляскавите си крила

и днес за лошите и хубавите мигове

в живота ми

аз искрено на теб благодаря.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??