Любовна участ
Любов ли ще си спомняме с копнеж,
отново ли в душите ще се случи.
Душата си до мене да опреш,
а моята да бъде твоя участ.
Копнеж ли беше нашата любов,
това ли бе да можеш да обичаш.
Сега мълчиш в самотната си нощ,
и аз мълча с надежда към звездите.
Любов ли ще си спомняме с копнеж,
ще бликне ли в душите ни от ручей.
И двамата мечтаем за небе,
в което ние с тебе да се случим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
