Любов ли ще си спомняме с копнеж,
отново ли в душите ще се случи.
Душата си до мене да опреш,
а моята да бъде твоя участ.
Копнеж ли беше нашата любов,
това ли бе да можеш да обичаш.
Сега мълчиш в самотната си нощ,
и аз мълча с надежда към звездите.
Любов ли ще си спомняме с копнеж,
ще бликне ли в душите ни от ручей.
И двамата мечтаем за небе,
в което ние с тебе да се случим!
© Аз All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
