28.12.2010 г., 22:46

Любовни алкохолици

871 0 9

Отдавна нямам от онази любов.

Преди години още я свърших!

А резервата (дето беше до гроб)

някой вчера до дъно изкърка!

Някой вчера изпи до припадък

последните капчици обич.

За тебе няма даже утайка.

Няма нищо! Раздавах я толкоз,

че душата ми - празна бутилка,

се търкаля по пода във хола.

Знам, че трудно вече се свиква,

но... по-добре откажи алкохола!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно харесах.
  • )))))))))))) Благодаря ви! Весели празници и на вас!!!!
  • Харесва ми!
    Много добри метафори и сравнения!
    А финалът - убийствен е
    Поздравления!
  • Неизчерпаема е тази бутилка, както и да ни се струва понякога, че е свършила, само това не го карай да отказва, нека е пиян от любов по теб! Празнични поздрави!
  • О, не! В скрина на сърцето има още много отлежало, силно вино!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....