Когато вечер теб те няма -

измислям си, че си звезда,

търкулвам слънцето зад хълма

и идвам с нощ от чудеса.

Събирам време и пространство,

препускам с вятър - вихрогон,

при тебе долетял от странство

с букет лаленца в цвят неон.

Луната - трепетна завижда,

мечтанията ù ловя

и пеперуден дъжд приижда

"обичам" щом ти промълвя.

Забъркал шепа чудесии,

накрай света за теб готов,

от устните ти сладост пия

и тази нощ ще съм любов!