Когато вечер теб те няма -
измислям си, че си звезда,
търкулвам слънцето зад хълма
и идвам с нощ от чудеса.
Събирам време и пространство,
препускам с вятър - вихрогон,
при тебе долетял от странство
с букет лаленца в цвят неон.
Луната - трепетна завижда,
мечтанията ù ловя
и пеперуден дъжд приижда
"обичам" щом ти промълвя.
Забъркал шепа чудесии,
накрай света за теб готов,
от устните ти сладост пия
и тази нощ ще съм любов!
© Красимир Трифонов All rights reserved.