6.12.2014 г., 20:01

Любовни думи гнездят

646 0 5

 


Сутрин се будя с думите две
(правя го много години).
Колко са точно не помня, но те
смисъл са в лютите зими.
Те са огнище в студения ден.
Малки свещици горящи.
Пламъкът нужен за мен отреден.
Истини чисти. Кънтящи.
Вярвам им. Живи са. Раждат следи
мигове с обич градени.
Бяла магия след клетви едни,
злото без страх победили.
После усмихвам се. Ден озарен.
Пее душата. Светлее.
Цяла в одежди от слънчев сатен
жадна по тебе лудее.
С нежно "Обичам те" ляга сънят,
детски прегърнал леглото.
Тихо копнежно в сърцето гнездят
думи. Любов доживотна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми хареса, Таня!Заредено с любов!Оценявам го!
    Поздрави от мен и лека нова седмица!
  • Някой продължава да пише двойки на стиховете ми без аргументи.
    Ако дозата злобичка носи удовлетворение на анонимни барони, нека е така.
    Някой се зареждат негативна енергия. Съжалявам, че има такива хора!
  • Таня, много силно стихотворение. Изпълнено с мъдрост, преминала през принципи и последователност.Едно високо интелектуално и емоцио-
    нално чувство минава през него и му дава добър завършек.Поздравявам те за тази постигната творба и ти желая спокойна вечер!
  • Благодаря ти, Ачо!
  • Много топло ,вярно и с любов сътворено!Написано с дълбока топлина...
    Докосна не само душата ми но стопли и сърцето ми!Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...