6.12.2014 г., 20:01

Любовни думи гнездят

648 0 5

 


Сутрин се будя с думите две
(правя го много години).
Колко са точно не помня, но те
смисъл са в лютите зими.
Те са огнище в студения ден.
Малки свещици горящи.
Пламъкът нужен за мен отреден.
Истини чисти. Кънтящи.
Вярвам им. Живи са. Раждат следи
мигове с обич градени.
Бяла магия след клетви едни,
злото без страх победили.
После усмихвам се. Ден озарен.
Пее душата. Светлее.
Цяла в одежди от слънчев сатен
жадна по тебе лудее.
С нежно "Обичам те" ляга сънят,
детски прегърнал леглото.
Тихо копнежно в сърцето гнездят
думи. Любов доживотна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми хареса, Таня!Заредено с любов!Оценявам го!
    Поздрави от мен и лека нова седмица!
  • Някой продължава да пише двойки на стиховете ми без аргументи.
    Ако дозата злобичка носи удовлетворение на анонимни барони, нека е така.
    Някой се зареждат негативна енергия. Съжалявам, че има такива хора!
  • Таня, много силно стихотворение. Изпълнено с мъдрост, преминала през принципи и последователност.Едно високо интелектуално и емоцио-
    нално чувство минава през него и му дава добър завършек.Поздравявам те за тази постигната творба и ти желая спокойна вечер!
  • Благодаря ти, Ачо!
  • Много топло ,вярно и с любов сътворено!Написано с дълбока топлина...
    Докосна не само душата ми но стопли и сърцето ми!Поздрави!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...