Сутрин се будя с думите две
(правя го много години).
Колко са точно не помня, но те
смисъл са в лютите зими.
Те са огнище в студения ден.
Малки свещици горящи.
Пламъкът нужен за мен отреден.
Истини чисти. Кънтящи.
Вярвам им. Живи са. Раждат следи
мигове с обич градени.
Бяла магия след клетви едни,
злото без страх победили.
После усмихвам се. Ден озарен.
Пее душата. Светлее.
Цяла в одежди от слънчев сатен
жадна по тебе лудее.
С нежно "Обичам те" ляга сънят,
детски прегърнал леглото.
Тихо копнежно в сърцето гнездят
думи. Любов доживотна.
© Таня Мезева All rights reserved.
Поздрави от мен и лека нова седмица!