Носят се въздишки над Елзас
Носят се въздишки над Елзас
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час.
Жарта по кожата ми белоснежна
звездите златни скри над цял Елзас...
Не трепва никак дворният бръшлян,
докосвам устни жадни в мил захлас...
Така красив от лунен лъч огрян
гръдта си дръзка ти към мойта спускаш...
И шепне вятърът, от страст пиян...
Плода греховен как сега да вкуся?...
Въздържам се и тръгвам си в покруса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
