18.12.2009 г., 23:11

Любовни терзания

1.4K 0 1

Всяка нощ сънувам съня ни,

вълнение бликва в моята душа,

хиляди терзания обземат ума ми

и все не мога да реша!

Любов ли беше, живот ли беше, или мъгла?

Сънувам нежните целувки, тихите слова,

бленувам  тръпката позната, щом погалеше ме с ръка!

И колебания, и намерения, и съжаления

разкъсват безпощадно моето сърце,

а някои казват: "Щом любов е, тя не може просто да умре!"

Тогава, щом е жива,

щом вижда, че не съм щастлива,

защо побягна, а не спря?

Ограби ми душата и

тръгна си на сутринта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...