31.10.2015 г., 14:55

Любовни задявки

466 0 1

От небето синьо ще откъсна

две парчета за очите ти.

От луната жълта ще откъсна

пак парче, но за косата ти.

 

От тополата ще взема клонче

в твоята снага да посадя.

От конярника ще взема конче

с него пътя ти да проследя.

 

Щом на извора пристигнеш цяла,

ще напия твоята вода.

Зад ухото ти и китка бяла

от сърце с мерак ще открадà.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така се пресъздава любимият човек - чрез много въображение...
    Хубаво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...