31.10.2015 г., 14:55

Любовни задявки

470 0 1

От небето синьо ще откъсна

две парчета за очите ти.

От луната жълта ще откъсна

пак парче, но за косата ти.

 

От тополата ще взема клонче

в твоята снага да посадя.

От конярника ще взема конче

с него пътя ти да проследя.

 

Щом на извора пристигнеш цяла,

ще напия твоята вода.

Зад ухото ти и китка бяла

от сърце с мерак ще открадà.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така се пресъздава любимият човек - чрез много въображение...
    Хубаво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...