Любовници
Любовници
Ние двама с тебе вървяхме
по пътя самотен сред огън от лед
и плътска наслада познахме,
не търсехме обич, а лек.
И всичко до днес продължава
и всеки вини ни в грях,
но никой не знае какво е в душата,
а и не пита никой от тях.
Без думи с теб се разбрахме,
в очите си болка четем
и обичани с теб не бяхме,
с горчиви целувки всеки дарен.
Не ни са нужни срещи на свещи
и красиви и нежни слова,
търсиме само страсти горещи,
ровиме в раните, в пепелта.
Аз зная, че тебе за нея боли те,
ти знаеш, че обичам го аз
и като бездомни скитници
дните броиме, не щем да живеем
и час.
Изгаряме двама в страсти греховни,
лекуваме болни сърца,
когато всеки дрехите сложи,
тръгваме си с тъжни лица.
По пътя обратно цигарите палим,
слушаме шлагери за изгубена любов,
светлините загасяме, сълзи се ронят,
обичаме, но обичани не бяхме.
Сега се разплащаме, но с телата си
търсим в целувките си лек.
Разделяме се, последна целувка,
с думите ще се срещнем ли пак.
И всеки по пътя си тръгва,
пуши в дима, рисува картини
за стари спомени, за отминали дни,
когато лъгани бяхме, сега с наслада се лъжеме ний.
Цигарата бавно догаря,
сълзите бавно текат,
забиваме самотни в бара
и плачем ранени над чашка
с ром.
Телефонът от спомените ни измъква,
звъниш ти, добре ли си - ме питаш,
отговарям - да, затваряш и пак настъпва самота,
до следващата бурна вечер, ще роним в тъмното сълзи.
А нека да ни обвиняват,
нека да ни хулят с думи зли,
нима не заслужаме за час да сме
дори измамливо щастливи,
да се посмеем ний над любовта.
Каквото искат да говорят,
така лекува ме се ний,
защо не идват с нас да спорят,
а като змии в гнездо обиждат ни.
Признавам си, добре ми е с те,б
любовница твоя ще бъда аз,
не обещавам и не търся обич,
а само мъничка забрава.
Признаваш ти, че с мен си
по-добре, че спира да те боли,
не искаш нищо и не обещаваш,
признаваме, любовници сме ний.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
