25.11.2008 г., 0:21 ч.

Любовници 

  Поезия » Любовна
543 0 2

Любовници

 

Изхвърлих всичко свято,

пропилях всяка мечта -

оставих си само прах

и една изсъхнала сълза.

Отказах се от всичко

и от всички се отрекох

в името на една лъжа,

че някога ще съм щастлива.

Целунах самотата,

като любовник дълго чакан,

притиснах я до себе си

и във вярност й се врекох.

И тъй останахме със самотата,

двете - голи и нещастни,

а трябваше да съм щастлива,

а трябваше да имам всичко.

Но една лъжа отне ми всичко,

отне душата ми дори -

една лъжа навеки премълчана,

че щастието си не други подарих.

А можеше да съм щастлива

и далеч да съм от самотата,

само да не бях повярвала

в лъжата...

 

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам те ...
  • Виж Дани,всеки може да сгреши и да повярва в лъжата,но най-голямата грешка е да оставиш тази лъжа да погуби вярата ти... всички сме малко или много наивни и понякога ни се иска лъжата да беше истинска... но реалността е различна,за това горе главата и повярвай на сърцето си,след време самотата сама ще те зареже за да даде път на истинската любов!!! Успех
Предложения
: ??:??