Любовници
Изхвърлих всичко свято,
пропилях всяка мечта -
оставих си само прах
и една изсъхнала сълза.
Отказах се от всичко
и от всички се отрекох
в името на една лъжа,
че някога ще съм щастлива.
Целунах самотата,
като любовник дълго чакан,
притиснах я до себе си
и във вярност й се врекох.
И тъй останахме със самотата,
двете - голи и нещастни,
а трябваше да съм щастлива,
а трябваше да имам всичко.
Но една лъжа отне ми всичко,
отне душата ми дори -
една лъжа навеки премълчана,
че щастието си не други подарих.
А можеше да съм щастлива
и далеч да съм от самотата,
само да не бях повярвала
в лъжата...
© Даниела All rights reserved.