Любовните комбайни на поезията
Какво е любовна лирика без Луна,
както и звездни букети в небето?
Задължително присъстват и цветя,
плюс в добавка... нещо за сърцето...
Ухаят римите със аромати тайни,
прошепнати от феи и орисници.
Вършеят яко любовните комбайни
и истините се преплитат със измислици.
Поетите се трудят неуморно
и трупат чувства - листове във храма.
А Любовта усмихва се комфортно
на поднесените дарове, нали е дама.
Твърдят най-яростно завистници безумно,
че всичко е изтъркано на тази тема...
Доказват тезите си сомнамбулно,
забили зъби във пореден стих, или поема.
Но вълците са затова, да вият.
И без това са слепи за нещата -
най-елементарното не могат да открият,
че воят им... е песен за Луната...
*****
И пак Луна, и пак Звезди, и пак Любов!
И всичко се преплита без насита
дори във нотите на страшен вълчи зов
във Любовта, която Истинският вълк почита!
11.02.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Темата на твоя стих ме грабна, а тия комбайни жънат постоянно
... Остани вдъхновен и не спирай да посвещаваш таланта си на тази изконна муза! -
Еха, Ина, супер си го казала!
Благодаря 🌹💖🌹 -
Поетите се трудят неуморно
над чувствата изпратени до храма,
където дамата Любов безспорно
или е в екшън, или пък е в драма.
Поетите не взимат сънотворни,
Луната ги приспива с вечни тайни
и даже в сънищата чудотворни
са яхнали любовните комбайни!
"Възползвах" се от твоя стих, Георги, за да го подкрепя. Винаги има какво да се каже за нейно величество...
Короната на Любовта щом сложиш,
животът си на кръста ще заложиш! Поздрави! -
Така е, Ангелче. Напук на някои, които твърдят, че любовната лирика е изчерпана (точно подобни мнения ме вдъхновиха за този стих), аз смятам, че докато има любов, любовната лирика ще е жива!
Благодаря ти за този страхотен и супер емоционален коментар! -
Мариана, дори ме е страх да помисля за свят без Селена - тази вечна Муза на влюбените и поетите...
Светле, късно ми е вече да се променям...
Благодаря ви, момичета 🌹🌹🌹 -
Георги, да знаеш, че много си забавен...
Искам да си останеш такъв, какъвто си... 😜 -
Хъм, Светле, без дори да знаеш, ме провокира много с този си коментар...
Всъщност истината е, че държа на някои стихове, а други пък пиша ей така, колкото да се разтоваря, или като противоотрова, когато съм тъжен, а това доста често ми се случва. И тъй, като съм непукист и не ме бърка общественото мнение, пускам без въобще да се притеснявам и най-големите си щуротии. А и знам едно, ако редя само такива стихове, на които държа, ще прогоня много от читателите си - прекалено болка има в повечето от тях, а хората четят в нета предимно за да се откъснат от нея в реалността. И съответно търсят тук предимно еротика, любов, хумор... Не случайно това е най-четено, нали...
С две думи, обичам да замислям хората и се радвам, че тук съм успял да го направя относно теб!
Само не разбрах, как може да те засрами една песничка, с изцяло спортна тематика?
Тъй де, да завърша този си монолог с усмивка 😋 -
Георги... 😀
На твоите стихове обикновено умирам или от срам /предишния ти дори не посмях да коментирам/, или от смях...
Но тук обаче ме замисли... 🤔
Дали щеше да има толкова стихове, ако нямаше луна... -
Благодаря, Мариела, за хубавите думи относно този ми стих.
-
"...във нотите на страшен вълчи зов
във Любовта, която Истинският вълк почита!"
И тук ми се прииска да завия, но е ден и Луната липсва...
Много ми хареса
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А за посланието ти, ще го спазвам 😊