25.12.2007 г., 13:09

Любовно /акростих/

2.5K 1 4
Любовно
/акростих/

Ако искаш душата ми вземи!
Бих искал всичко да ти дам!
Важно е да бъда до смъртта със теб, и
гъделът на живота, не ще ме подведе.

Дъхът на младостта ми ти плени,
ежедневието на последните ми дни,
жизнеността на младото ми тяло и
зрелостта на жадните ми мисли.

Искам с теб да бъда до последните си дни и
йоните на въздуха любовен да поглъщам.
Как повеляват нежните ти устни - за
любовта прегърнала преплетени сърца?

Мъдростта тук място не намира и
никога не ще посее хиляди зрънца!
Очите ти откриват дълбоката бразда -
последната в съвместния любовен наш дует.

Радостта обхванала сърцата, с пепел не посипвай!
Слънцето обхванало душите млади, с облаци не скривай!
Таванът на небето с хиляди звезди обсипвай!
Уханието на копринения въздух е с дъх на рози.

Флиртът между нас, намира свойто място.
Хубостта на нежното ти тяло,е скрита в любовния ни храм.
Целувам със страстта - обхванала плененото ми тяло и
чакам отговор от влажните любовни устни

Шепнат ухаещите цветове в сърцата млади.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
юношата-скрил се в мъжественото тяло,
яхнал страстни мисли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Пеняшки-Плашков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...