26.11.2008 г., 9:20

Любовно очакване

999 0 0

Почакай още миг,

а може би са два.

Почакай тихо

за любовната следа.

 

Ти вечно бързаш,

нямаш време.

И всъщност търсиш

преди някой друг да ти я вземе.

 

Почакай още миг,

нима това е тя?

Почакай още миг,

тогава аз ще изкрещя!

 

Нима това е честно?

Да мразиш, да проклинаш, да си сам?

Нима за някого е лесно,

да изчака неочакваното сам?

 

А Ти, човеко, все на края осъзнаваш-

сам си, търсиш и се самосъжаляваш,

сам си, но намираш и се наслаждаваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...