Любовно очакване
Почакай още миг,
а може би са два.
Почакай тихо
за любовната следа.
Ти вечно бързаш,
нямаш време.
И всъщност търсиш
преди някой друг да ти я вземе.
Почакай още миг,
нима това е тя?
Почакай още миг,
тогава аз ще изкрещя!
Нима това е честно?
Да мразиш, да проклинаш, да си сам?
Нима за някого е лесно,
да изчака неочакваното сам?
А Ти, човеко, все на края осъзнаваш-
сам си, търсиш и се самосъжаляваш,
сам си, но намираш и се наслаждаваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени