Почакай още миг,

а може би са два.

Почакай тихо

за любовната следа.

Ти вечно бързаш,

нямаш време.

И всъщност търсиш

преди някой друг да ти я вземе.

Почакай още миг,

нима това е тя?

Почакай още миг,

тогава аз ще изкрещя!

Нима това е честно?

Да мразиш, да проклинаш, да си сам?

Нима за някого е лесно,

да изчака неочакваното сам?

А Ти, човеко, все на края осъзнаваш-

сам си, търсиш и се самосъжаляваш,

сам си, но намираш и се наслаждаваш!