danisab (Ниела Вон)
214 312
23.05.2008 г., 18:15 ч.

Любовно откровение 

  Поезия » Любовна
1030 0 13

Каква ли не са ме наричали,

не помня всички имена.

На опустошение съм ги обричала,

зарязани в последната слана.

Била съм огнената болка,

която в смесица с дим

размазва образа дотолкова,

доколкото умеем да търпим...

Била съм ледената инвалидност,

с която навикът се е пързалял.

И зад вариететната фригидност

чужди кънки неведнъж е свалял.

Била съм и девица, и продажница,

от поглед в поглед съм се преобличала.

Богохулна, но и вярваща,

а всеки истински съм го обичала.

Каква ли не са ме наричали,

едно от всички помня имена.

С клеймо вековно е закичено...

Такава съм си... Любовта...

 

(При тебе също съм била.)

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??