Любовно откровение
Каква ли не са ме наричали,
не помня всички имена.
На опустошение съм ги обричала,
зарязани в последната слана.
Била съм огнената болка,
която в смесица с дим
размазва образа дотолкова,
доколкото умеем да търпим...
Била съм ледената инвалидност,
с която навикът се е пързалял.
И зад вариететната фригидност
чужди кънки неведнъж е свалял.
Била съм и девица, и продажница,
от поглед в поглед съм се преобличала.
Богохулна, но и вярваща,
а всеки истински съм го обичала.
Каква ли не са ме наричали,
едно от всички помня имена.
С клеймо вековно е закичено...
Такава съм си... Любовта...
(При тебе също съм била.)
© Ниела Вон All rights reserved.
